неделя, 7 март 2010 г.

with our secret codes and plans we can't remember..

Редуваме се, така че е мой ред да пиша. Понеже.. съм в момент от юношеството си, в който се опитвам да оценя нещата, които имам (на теб всичко това сигурно ти звучи като 'бла-бла-бла, бла.. бла - бла - бла. блаблабла. бла. бла. бла..' or smth) ии.. понеже сутринта, когато казах на мама, че не искам гостите да изяждат тортата, а тя каза 'добре, ще направя още една, която ще е за теб, мен, никола и мими, искаш ли?'.. защото помниш общите ни случки. които понякога аз не помня.
защото, ако ме помолиш, ако имаш нужда от мен (дори и без да ме молиш) бих пропуснала концерта на AC/DC (, ако ромео го прочете, ще получи мини инфаркт. ;d)
защото когато ям банани се сещам за теб. и защото прекарах най хубавия двудневен рожден ден с теб.
защото прекарах и най.. (уел, не беше прекрасна , защото бях в тотален емоционален срив.) поносимата нова година с теб, пишещи в общ чат и наливащи се с вино.
защото имаме общ блог.
защото чорапите ми са у вас. и защото ти направих палачинки, а ти ме омаза със сметана.
защотоме изведе на кино, когато имах нужда, въпреки че ми беше виновно и наистина не исках да ти прецаквам плановете.
защото ме видя разплакана. (това те прави 4тия човек, който ме е виждал да плача)
защото в рамките на (броя: август, септември, октомври, ноември..) четири месеца ме събира и изправя и понася. защото ми помогна да понеса няколко раздели. и няколко щастливи мига. и защото съученичките ми разказват истории за теб, а даниеле обича да те усмихва.
..thank you, best friend.

1 въздиш:

духовна скитница каза...

пък аз да им кажа на хората, че ревах на този пост,
защото тя ме нарече
най - добра приятелка
.