сряда, 26 май 2010 г.

alter ego.

знаеш ли онези моменти, в които се чувстваш сякаш си свързана за някого?
сякаш неговите чувства протичат през цялото ти тяло?
неговото раздразнение става твое раздразнение, усмивките му стават причина за твоите усмивки, мечтите му стават главната цел на твоите пожелания под падащи звезди.
толкова е теб, че вече не знаеш дали си егоистична или самоотвержена.. защото хем искаш да е добре, защото така и ти си добре.. хем правиш всичко по силите си да е добре, без значение как ти се отразява това на теб.
сякаш.. ти е близнак, но не външно. сякаш просто някой е взел навиците ти, поведението ти, реакциите ти.. и ги е набутал в нечие други тяло. взел е смеха ти и го е сложил като негов смях.
знаеш ли, че това идва преди всичко друго?
преди онази тръпнеща в тялото ти любов по някой ромео.. преди безусловното доверие и обич към някой, който те е спасявал хиляди пъти, и затова му дължиш мълчанието си. идва преди.. преди всичко, казвам ти. защото в момента, в който осъзнаеш, че знаеш нещо, което ти той трябва да знае.. няма спасяване. защото е толкова теб. и всъщност.. знае още преди да си казала дума, защото си имате едно общо съзнание, една обща черна дупка, където се побира цялата несподелена информация.
силно се надявам да го знаеш.. моя малка крис.