сряда, 5 октомври 2011 г.

love is old, love is new, love is all, love is u.

почти година.
цяла почти година [интересен израз, мимс, длъжна съм да го отбележа] е изминала от последното ни реално разсъбличане, като изключим на яни опитите да е мила около рождения ми ден.
и тъй като не е нова година, смятам, че е най - подходящият момент да разкъсам равносметката, дето се е впила в гръдния ми кош като проклет корсет от 18 - ти век, и да ви поразкажа какви ги сътворихме аз и моето русокосо вдъхновение през последните почти 12 месеца.

i've been here so long, i think that it's time to move.
или иначе казано ... жълтур на битийните ми поляни, чакат ни велики неща. и мисля, че съм готова да ги посрещна.
иначе би било глупаво просто обятията ми да си стоят едни такива, разтворени, и да нямат какво да сграбчат.
и за да го направя просто let-вам teh good times да се roll-нат и т.н., и т.н.

имам чувството, че с яни твърде много обичаме. някакъв клиничен случай ще да е това. ако искате историята по случая, моля насочете се към вратата на гардероба на яни, там с маркер старателно е описано цялото ни лудешко тийнейджърско пренасищане с хормони. oh, talk to me dirty. но честно ви казвам, ПОБОЛЯХМЕ се от обичане с това момиче, ей. обичахме една симпатична група от хора, дето ми правеха усмихната всяка петък вечер, дето ми осветяваха тая дупка, dewar's, и дето единствени знаят как да ни разреват от смях. обичахме всички онези хора, дето бяха така добри да ни подават цигара, бира или рамо ВИНАГИ когато имаме нужда от тия неща, а най - често имахме нужда и от трите едновременно, може би, или така наречените ни приятели. обичахме зимните купони, защото оставиха своя огромен белег и ме накараха да разбера, че яни е единственото същество, което ще отиде в седем сутринта в кучешки студ до супермаркета да ми купи кроасан, докато аз се опитвам да дойда на себе си след алкохолен делириум и да отида на изпит по английски. обичахме едно къдраво егоцентрично раче и едно несигурно слънчице, дето ме застреля доживотно. обичахме толкова много песни, че им научихме текстове наизуст и имахме смелостта да изпъчим гърди и да ги крещим из баровете, по улиците, из влаковете и където другаде намерим. обичахме пловдив и НАЙ - обичливото изпращане, което някога съм имала. обичахме есента, защото напук на моята хипарска лятност и янината омагьосваща зима, това някак се оказа нашия си сезон. обичахме си снимките, с които се опитахме да направим невъзможното, а именно да задържим най - хубавите си моменти. обичахме си думите, въпреки че хич ги нямаше, поне запазихме способността си да се радваме и на чуждите. обичахме едно такова, дето все му чета ника като октопод и едно друго, дето е ебати говедото. обичахме всяка хубава секунда, а пък с ония, гадните, се справяхме, защото се обичаме една друга. и бяхме ЛУДО, НЕОБРАТИМО и ЗАВИНАГИ влюбени в любовта и в живота.

а най - хубавото на всяко едно от тия неща е, че все още е в сила.
кво да ви кажа.
майчице мила, ще ми се пръсне от толкова обич сърцето. а, дано. (: