i'm the one who wants to be with u, deep inside i hope u feel it too.

някак съм забравила да описвам дни. а пък те все по - често започнаха да си заслужават запечатването на хартия. та е някак тъжно, нали знаеш.

моментът, в който се събудих не съвпадаше с измъкването ми от леглото, ами с поглеждането в огледалото ... 'Господи, косата ми е лилава !' indeed.
косата ми беше лилава, ризата ми беше розова и хипарска и ме чакаше прекрасен ден.
като за начало съм длъжна да отбележа, че не закъснях. докато висяхме на светофара преди орлов радиото каза 'две минути преди девет часа' и аз се усмихнах самодоволно. на себе си. на оранжевия автобус. на възрастната жена, която ме разпитваше за спирките и живота.
Мо беше толкова къдрава, а лилавата ми коса толкова й хареса. и я обсъждахме през цялата скейтърска, след това обсъждахме съвпаденията, а накрая стигнахме до заключението, че всичко е наред. а нима има нещо по - хубаво от това да осъзнаеш, че всичко е наред, при това в девет часа сутринта ?
след това, разбира се, dunkin donuts. за да бъде денят сладък. и за да изчакаме Лили, която навакса и моето пропуснато закъснение. ти ми беше звъняла, а аз, както винаги, изобщо не бях усетила. сериозно ... този телефон е най - лошият домашен любимец, евър.
смях, смях. топъл шоколад. кроасании. сокове. табли. смях. попа. смях. 213. смях. гарата. Ники.
и хайде обратно към Борисовата. и сухото езеро, което е толкова наше.
докато ходехме към спирката да ви вземем, казах на Ники, че поне 10 минути ще крещиш, че съм лилава. и стана точно, ама точно така. пък ти ме хареса и каза, че съм хубава, което ме накара да се изчервя. и понякога се чудя дали не съм си изчервена перманентно, защото напоследък се случва постоянно, като хамелеон съм.
бирата, картите, полянката. и, разбира се, фактът, че ви бих. два пъти. ;d
и след това търченето, мола, урока по математика. и разбирах толкова много неща, направо всичко.
и макар, че бях скапана единствената ми мисъл, когато се прибрах за 10 минути беше да ти звънна, за да те видя отново.
автобуса, вечерна софия, лятна софия, всякаква софия. аз, крещяща насред скейтърската, че обичам софия. и че я обичам заради нея си, а не заради някого другиго. свободата и фактът, че ме харесваш такава ... сияеща и свободна.
маргарити, пържени картофки и текили. и разни супер напушени супер герои, на които им е скучно на долната маса. Люш, която твърдеше, че е рижава и аз, която твърдях, че съм червенокоса. радиото, което пускаше, от каквото имахме нужда и каквото си поръчвах.
светът се въртеше, улиците се въртяха, ти се въртеше, спирката се въртеше. телефонът ми пееше и ние покрай него.
защото си от онези приятелки, на които ще пиша sms, че съм на три бири и ми е много замаяно и трябва да ме приберат, а те ще ме налеят с текила.
и после вкъщи. таванът се въртеше, а аз му се усмихвах.
и свободата.
и нощта, която мина без кошмари. и единствено с три чаши чешмяна вода в три сутринта, защото реших, че ще умра от жажда.

прекрасните ми дни са прекрасни, благодарение на теб. и благодарение на това, че си една от най - хубавите частички от тях.
i pastet u.