един човек ми каза, че имам три обичащи изражения. тогава, когато видя кафе рано сутрин. тогава, когато говоря за ромео, за лигавщините ни и за глупостите, които правя, и как съм безумно благодарна, че ме търпи. и това, което пазя за теб.
защото когато съм говорела за теб на лицето ми се изписвало някакво странно спокойствие. обичам да разказвам историите ни, дори когато знам, че никой не ме слуша. бих си ги разказвала и сама, но.. нах.
а ти.. мими не дели храна. но мими дели храна с мен.
мими прави образователни клипчета с мен.
мими (за първи път) почти удобрява приятеля ми.
мими яде торта с мен в някакви квартални градинки и после казва "искам майка ти..", "не, не. всъщност искам баба ти."
мими ми помага да изгоря писмата, които никога не е трябвало да пиша.
и мими се натриса заедно с мен на купони на мои бивши съученици, където дори в храната има някакъв алкохол (добре, че не ядохме нищо..(а всъшност имаше ли нещо за ядене?)).
мими идва да играе на белот с мен и другите ми ненормални приятели.
и мими казва "сухото езеро, което не е сухо."
мими ме кара да пея (на свой собствен риск.)
ии.. купувам на мими коледни бисквитки от коледния базар. (и дори не ги изядох !)
и начинът ми на изразяване нещо куца, ама мими ще ме разбере, защото е пич.
и защото е pour toujours, нищо че за мен думата винаги не съществува. ние с теб вечно ще си имаме последната пролет и последното лято. и последната есен (която мразя). и последния ноември (който и двете мразим.) и последната зима (която никак не беше моят сезон.). и.. това ще си е вечно, нали? защото спомените са вечни. и някъде, в снимките и в блоговете ние винаги ще сме си двете лигли, които и понятие си нямат какво правят и защо го правят. но въпреки това го правят. защото са пич.
само в моята стая не сме спали все още, но няма значение. има много бъдещи съботи и недели. и много - много въртящи се светове и стаи. и те са наши, така че долу ръцете, скучни хора. ние си правим лудорийките, не ни се бъркайте и не ни гледайте с нацупени физиономии. ще си пропадаме много и качествено. а после ще крадем поставките от пиците. ^^
и.. няма нужда да чакаш да се напия, за да ми кажеш нещо. няма да ти се карам (много). и ще деля бисквитите, обещавам.
1 въздиш:
куукиийс ! [сър, йес, сър, точно за такива бисквитки говорех. ;d]
и, и, и ... имаш специално обичащо изражение за мен ? *разтап* *разлигав* *обичобич* кой ти го каза ? ще го черпя пастичка. [единствено, защото не си падам особено по тях.]
Мими наистина прави образователни клипчета с теб. и нали знаеш, че те не се показват на никого ? ;d
Мими наистина почти удобрява приятеля ти. просто е твърде щастлив и понякога се чуди какво друса и защо не й дава от него.
Мими наистина иска баба ти.
Мими има цяла кутия с писма, ако искаш можем да си направим лагерен огън. ;d
Мими никога не помни, че, всъщност, познава тези хора, на които се натриса. и май нямаше храна. освен повърната. ;d
Мими играе белот и на светлината на телефона ти.
Мими обича сухото езеро, което не е сухо и когато не е адекватна го бърка с онова с лилиите.
Мими обича да й пееш, да пее, да се пее, да ... пеене, пеене, пеене.
купи на Мими не коледни бисквити и кексчета и който успее да ми ги намери отново, ще е горд стопанин на безусловната ми вечта любов. макар и вятърничава.
Мими е пич, 'щото е бъдещ Чък Норис.
и, разбира се, че ще пропадаш. все пак си имаш Мими в главата.
и Мими говори за себе си в трето лице ? ;d
о, и ... Мими повече няма да чака да се напиеш, за да ти каже нещо, защото Мими наистина не смята отново да хлътва по някой твой приятел и после да бърка каши. ;d
p.s. i miss u.
Публикуване на коментар