i по - голямо четири u.

имам си цяла кутия с бисквитки. от онези, хубавите, които като човек види, започва да пищи "куукиийс !". така, де, особено, ако човекът съм аз. та, за да не излезе, че аз само за храна говоря, съм длъжна да обясня, че подхванах бисквитките просто защото бих искала да ги поделя с теб. наистина, хубаво е човек да дели храна с теб.
особено след последния момински запой в навечерието на рождения ти ден, когато оставях трошички шоколад в леглото ти все едно съм същинска Гретел.
особено след твоите текили и моето природно неадекватно държание по пътя към къщи и очакващия ни вкъщи тазбургер. и пицата от уютното заведение, на което искахме да окрадем поставчиците [как им се вика, всъщност ?].
хубаво е с теб.
и през зимата е хубаво. когато ти ме чакаш 40 минути на спирката. когато аз те чакам 40 минути на изхода на метрото. когато е трифон зарезан и сме жалки и ми подаряваш балон, и когато имаш рожден ден и някакви странни хора в автобуса ми душат косата, а после се опират в теб.
и през лятото е хубаво. когато ми пишеш телефонния номер по пейките в борисовата. когато пишеш всичко останало, за което се сетиш, върху корема ми. когато срещаме откачени хора, прекарали 16 години в гледане на пета, които ни казват откачени неща, пък аз го взимам за съдба.
и през есента е хубаво. когато ме натрисаш на компанията си. когато изяждаме гевречето на Сашо. и когато ми купуваш вода и ме изпращаш до вкъщи, въпреки че си вероятно почти толкова неадекватна, колкото и аз, пак ми е сигурно.
и през пролетта е хубаво. когато те чакам на попа и съм с рокля. когато кажеш "о, колко си сива !", защото роклята ми по случайност не е цялата пъстра. когато "трябва да спреш да завиждаш на лун", а всъщност лун трябва да завижда на теб, защото си толкова красива едновременно външно и вътрешно.

хубаво е с теб. винаги, навсякъде, по каквито и да било поводи.

p.s. заглавието на поста е малко странно, тъй като не ми даде да си напиша, каквото исках. но ти си знаеш. (: