а срещу сряда всеки сън се сбъдвал.

сънувам. кошмари напоследък. главно кошмари. главно един кошмар. всяка вечер. всяка вечер падам. [btw, thanks for always being there in the morning. <3]
та.. сънувах твоя кошмар. нямаше те. а аз бях щастлива. с не когото трябва. не както трябва. не където трябва. и не когато трябва. не те помнех.. или просто никога не беше съществувала. по скоро не беше съществувала. толкова за кошмара.. просто не го прави истина, защото ще те намеря и ще те убия. бавно и мъчително. с пеене.
останалото е просто аз. вървя си по улиците, зашматкана, както обикновено, и.. хах, вече повече от година сме дупе и гащи, дупе. идеята ми беше, че.. напоследък съм доста аз. не мисля, че някога съм била толкова аз. имам много понякога, много кашеста.. много много неща. но досега не съм била много аз. винаги всичко е било заради някой друг, но явно досега не е било правилното, защото губех себе си. а сега се раздавам и пак ми остава достатъчно. повече от достатъчно. и.. не знам, не мисля, че има друг човек, по подходящ за мен от теб. защото пеем на два гласа без да искаме и сме доволно фалшиви. и ме храниш с филии с шоколад. и майка ти иска писмени обещания от мен. и кучето ти ме помни, просто го е срам да си признае и да го покаже.
не мога да пиша напоследък, но наистина имам желание. явно със щастието онова изчезва. ще го преживея.
имах нужда да плача. и имах нужда от някой, който ще ме разбере защо плача за това. защото аз не се разбирам. а ти изглеждаш сякаш разбираш. ти винаги изглеждаш сякаш разбираш. има нещо много разбиращо в теб.
so.. за хиляда и първи път - благодаря, че си моето разбиращо човече.