неделя, 8 май 2011 г.

words are love.

последната ти седмица на 17, лилавокоса моя.
някак си успявам винаги всичко да оплескам, а никога не целя такива резултати. е, shit happens.
две години. звучи адски малко, всъщност, но тези две години ми бяха всичко. ти си ми всичко.
помня как те срещнах преди две години в борисова и ти честитих рождения ден, а ти беше.. хилещо се мъничко човече, опитващо се да се сети коя съм и какво искам.
и безбройните "..защото".
и това как ме провали.
помня колко бяхме различни. или.. колко сме различни сега, различни заедно. пораснах с теб, с прекрасната ти компания, безумния ти смях и пеенето по улиците.
щастливите ни моменти, нещастните ни моменти, заедно моментите ни. високите ни моменти, пияните ни моменти. просто.. моментите ни.
не мисля, че дори и да имах истинска сестра щях да я чувствам толкова непоносима, опърничава, неприятна, цупеща се, мрънкаща и лигавеща се, колкото теб. ти си голямо проклятие, но и аз съм.
защото си ми всичко. и най вече - си мен. понякога, дори повече отколкото аз самата.
думите са любов, но аз отдавна не мога да пиша. и въпреки това, за да те обичам, бих си ги изсмукала от пръстите.
помниш ли? възрастта ни започва с едно и завършва със лудост..