сряда, 4 август 2010 г.

it's a wild world..

Не сме Пух и Прашчу нито Телма и Луиз, нито Самър и Мариса, нито който и да е било. Ние сме си ние за добро или за лошо. Повечето неща обикновено са за лошо.
Ти си моят мъник. Знам, че в животите ни винаги ще има още някой, някое момче, други приятели, домашни любимци.. И че понякога може би правим избори, който убиват вярата ни една в друга и си рушим мостовете вместо да бутаме стените.. Но ние вече нямаме стени. Та, ти си моят мъник и аз винаги ще те пазя. Ще наритам всеки тъпак, който си позволи да ти докара главоболия и да те кара да се чудиш защо светът е толкова шибано място.. Но няма как да наритам себе си, колкото и да ми се иска.
Затова просто се сривам и се ритам емоционално на разни лилави дивани, докато ромео се пита защо плача и дали, по дяволите, причината не е, че съм бременна. Лирическо отклонение.
Няма да има утре, когато няма да съм там. Не още. Пух и прашчу не се разделят през цялата книга, а ние сме толкова по яки от тях. Ще си имаме няколко тома, цяла библиотека. И не е честно, след като аз съм тази, която не вярва, да ти го причинявам и на теб.
Така че, твоята голяма кашичка, която направи безумна идиотщина ти се извинява най-искрено и те целува. И леко я е страх да ти пише, защото си респектираща и голяма.
Обичам те, по лилава половинке.